Vietnamese snails

Apoecus clausiliaeformis (Bavay & Dautzenberg, 1912), Enidae

Vietnam, Northern, Lao Cai province, Sa Pa district, Ta Phin commune, Xa Xen village, Ta Phin cave, 1330 m, limestone rocks in forest, photo I. Dedov.

Phaedusa paviei (Morlet, 1892), Clausiliidae

Vietnam, Northern, Lao Cai province, Sa Pa town, forest nearby the town, limestone rocks, 1317m, photo I. Dedov.

Hygromia cinctella (Draparnaud 1801) (Mollusca: Gastropoda: Hygromiidae) – нов вид и род за българската малакофауна

Dedov, I., Schneppat, U. E. & F. K. Glogger

Дали все още нашата охлювна фауна е слабо проучена или обменът на видове между различни части на континента е твърде интензивен? В случая по-сокро второто! През 2014 година още един сухоземен охлюв бе добавен към видовия списък на България. Hygromia cinctella (Draparnaud 1801) е представител на семейство Hygromiidae с доказан инвазивет потенциал. Неслучайно екземпляри от вида бяха открити в околностите на град София.

Hygromia cinctella (Draparnaud 1801), Sofia, Bulgaria

Използвана литература: Dedov, I., Schneppat, U. E. & F. K. Glogger (2015, in press) The girdled snail Hygromia cinctella (Draparnaud 1801) (Mollusca: Gastropoda: Hygromiidae) – a new genus and species recorded for the Bulgarian fauna. Acta Zoologica Bulgarica. 67 (3): XX – XX.

Хищникът (ново семейство сухоземни охлюви за България)

П. Митов и И. Дедов

Защо до момента това семейство сухоземни охлюви не е било открито, не е съвсем ясно. Възможно е просто видът Testacella (Testacella) haliotidea Draparnaud 1801 да е наскоро пренесен в страната чрез посадъчен материал, строителни материали или по друг начин. Другото възможно обяснение е биологията на видовете от семейството. Представителите на Testacellidae водят скрит подземен начин на живот, като ловуват дъждовни червеи, други голи охлюви и др. и рядко излизат на земната повърхност, което ги прави много трудни за намиране и наблюдение.

Testacella haliotidea Draparnaud 1801, снимка: И. Дедов

T. haliotidea – черупка, снимка: Г. Василева

Със своите около 60 – 70 мм, откритият в курорта Св. Св. Константин и Елена вид, спокойно може да се нарече най-едрият хищен сухоземен охлюв, съобщаван до момента за България. Самите животни изглеждат странно. На пръв поглед T. haliotidea прилича на гол охлюви, на който в задния дял има прикрепена малка черупчица. При внимателен поглед, обаче, се виждат още разлики – различна форма на тялото и специфичната структура на кожата.

T. haliotidea – локалитет, снимка: П. Митов

Нов вид от род Vitrea за България

Д. Георгиев и И. Дедов

През 2014 в Стара планина, около село Черни Вит, бе открит и описан атрактивният и най-едър (до момента) представител на род Vitrea от България – Vitrea ulrichi Georgiev and Dedov 2014.

Vitrea ulrichi Georgiev and Dedov, 2014

Vitrea ulrichi Georgiev and Dedov, 2014, структура на черупката

С тази нова находка българските видове от рода станаха единадесет. Видът е именуван в чест на големия човек и приятел на България и българската малакология – Ulrich Schneppat от Bündner Naturmuseum, Switzerland.

Ulrich Schneppat

Най-редкият сухоземен охлюв в България!

U. Schneppat, F. Knechtle Glogger, D. Georgiev, I. Dedov

Разбира се, че това заглавие е спекулативно! Много от видовете охлюви в България са толкова локално разпространени и с толкова малочислени популации, че титлата „най-рядък“ с право може да се присъди на много от тях. И все пак зад някои видове стои история – дълго изследване, упорито търсене, неочаквани открития. Безспорно един от най-мистериозните видове от нашата малакофауна (1) е видът Soosia diodonta (A. Ferussac 1821).

Soosia diodonta, photo I. Dedov

Soosia diodonta, photo I. Dedov

За първи път този вид е съобщен за България при Боянския водопад на Витоша от Urbanski през 1964 година. Въпреки усилията на немалко изследователи, над 40 години след това видът не е намерен нито в първоначалното местообитание, нито някъде другаде в България, а съобщението на Urbanski се приема за най-южната точка в ареала на вида.

The area of Boyana waterfall

През 2007 Георгиев публикува неочаквано ново ваходище – Източна Стара Планина, в близост до Котел. Установени са два живи възрастни екземпляра и една празна черупка.

The new locality in Stara Planina Mountains, near Kotel

През 2013 година българо-швейцарска експедиция успя да открие още 4 екземпляра в същия район, като са направени редица фотографии. С увереността, че новините около този вид тепърва предстоят, Ви предлагаме да се насладите на снимките на това необичайно животно.

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta – alive

1 – малакофауна = фауна на мекотелите